Самолетът на Ethiopian Airlines, с полет номер 302

 

 
 
Самолетът на Ethiopian Airlines , с полет номер 302 до Найроби, едвам е напуснал столицата Адис Абеба в неделя, когато в пилотската кабина се популяризира суматоха. Самолетът Boeing 737 Max 8 е във въздуха единствено от три минути, когато по радиостанцията водачът пита за връщане. Преди това машината е летяла нагоре-надолу и ускорила до извънредно висока скорост. Така най-малко твърди New York Times след разбор на радиокомуникацията.

В самолета в тези минути евентуално се е стигнало до борба на индивида против машината. Устройствата не са правили това, което би трябвало. Пилотите са се опитвали да се оправят - без триумф. В последна сметка машината печели. 157 души починаха, нито един пасажер не оцеля. През есента еднакъв аероплан на индонезийската самолетна компания Lion Air се разруши при сходни условия.

Такива несгоди провокират у някого страха пред това да са на милостта на ориста. Да се допусне човешка неточност е задоволително извънредно нещо, само че всяко човешко създание научава, че човек е неверен и такива неточности надали могат да бъдат изцяло избегнати. Но машините, най-малко по този начин се твърди непрекъснато, са надалеч по-добри от хората с многото им дребни недостатъци. Без отмалялост, без алкохол, без меланхолия – нищо не би трябвало да може да отклони самолета от планувания маршрут.

Но въпреки всичко - един повреден датчик, един неверен програмен продукт... може да имат тежки последици. Тъй като, става известно, че технологията също е несъвършенна. И това си има следствията: до момента в който американският производител Boeing към момента упорства, че елементарен ъпдейт на софтуера, ремонт на датчиците и по-добро образование на водачите биха могли да разрешат казуса, държавните управления по света към този момент постановиха забрани за полети с този вид самолети.

Скептицизмът против автоматизираните системи нараства, и то освен в авиационната промишленост. Дори и при самоуправляващите се коли страхът е все по-голям при всеки случай. Изкуственият разсъдък, с разнообразните приложения за обработката на заявките за заем, подбора на претендентите за работа или даже при хибридна война, също се среща с от ден на ден запаси. Не единствено разтревожените лаици, само че и специалистите от ден на ден се питат какво в действителност вършат тези системи и по какъв начин получават резултатите си.

Мюнхенският мъдрец Юлиан Нида-Рюмелин работи по тези тематики отдавна, да вземем за пример във връзка с самостоятелното шофиране. Той се съмнява, че технологията в действителност е по-надеждна от хората. „ Едва на всеки 300 милиона километра един немски авто лидер предизвиква съдбовен случай - без никакви помощни системи ", споделя той. Човекът има качества, които един логаритъм в никакъв случай не може да възпроизведе: разпознаването на желанията, смисълът на действието. Машината настойчиво поддържа курса при конфликт, в случай че се подават неправилни данни.

Най-безопасният метод теоретично е комбинацията от двете системи. Ако технологията се провали, човек следва да поеме ръководството. Ако машината е 99% безвредна и се реализира и човешка интервенция, още веднъж с 99% сигурност - тогава рискът се свежда единствено до 0,01%. Това води до обстоятелството, че пътуването със аероплан става все по-безопасно. За самостоятелния пасажер рискът от съдбовен случай през седемдесетте години е бил 27 пъти по-висок, в сравнение с през 2015 година, демонстрират калкулации.

Но взаимоотношението сред човек и машина също доближава своите граници. „ Някои системи за подкрепяне през днешния ден стрелят оттатък знака ", подлага на критика Нида-Рюмелин пред FAZ. Те оферират на водача мнението, че той към този момент не е необходим. Психолозите са открили, че когато водачът е самичък, той дава отговор на непредвидена обстановка в границите на няколко десети от секундата. Ако разчита на помощни системи, той се нуждае от седем секунди. Фактът, че броят на произшествията при трафик се е нараснал още веднъж след десетилетия на спад, може да е обвързван с прекомерно многото технологии - от разсейването на смарт телефона до звуковите сигнализации на доста помощни системи.

Всеки, който отдавна разчита на машините, става разсеян. Причината за това неприятно взаимоотношение е психически резултат, който е проучен от към 100 години и е прочут с термина „ Закон на Йеркс-Додсън ": активността на хората зависи от това какъв брой се употребява. Не единствено прекомерното натоварване, само че и прекомерно дребното натоварване основават проблеми, може би даже по-големи.

Рядко това бе толкоз впечатляващо документирано, както тъкмо преди година, когато тестова самостоятелна кола на Uber умъртви пешеходец в щата Аризона. След това полицията пусна видеоклип, на който бяха записани реакциите на лидера и самият случай. Последователността, единствено от няколко секунди, съставлява ясно доказателство за този неуспех.

Отначало технологията въобще не реагира на дамата, която пресича улицата в тъмното: без спирачка, без уклончива маневра. Тогава и водачът се провали: секунди преди случая изглеждаше развеселен, ангажиран с други неща. Сякаш инцидентно, тя поглежда напред тъкмо преди случая. Очите ѝ се уголемяват от смут и тя отвори уста, когато осъзнава какво се случва. Принципно никой не реагира толкоз постепенно по пътя.

По същия метод е и при летенето. Предположението, че самолетът може да си лети даже и без водач, е доста рисково, в случай че софтуерът не успее в обособени случаи. За разлика от мнението на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп, водачът няма потребност да е компютърен експерт. Но той би трябвало да схваща къде са вероятните граници на системата и по какъв начин може да я надхитри при положение на неотложност.

Точно в това е казусът: водачите са все по-малко склонни да употребяват самия джойстик и прекарват по-голямата част от времето си единствено в наблюдаване на системите. Така опитът им в ръководството на рецесии е стеснен. Това е общ проблем, който авиационната промишленост се пробва да овладее с образования за тесни експерти. Това прочее го знаем и от трафика по улиците: Кой в никакъв случай не се е занасял с колата си, няма по какъв начин да знае и по какъв начин да се опълчи на това.
По публикацията работи: Бойчо Попов